И това може да е много важно за разбирането на рака на гърдата
Снимка: Guliver / iStock
Женските гърди се състоят от мрежа от канали, покрити с мастна тъкан. По време на бременността хормоните изпращат сигнали към епителните клетки, съставящи каналите, да се размножават и да сформират кълбовидни структури, наречение алвеоли, където започва производството на мляко, щом се роди бебето. Обаче когато жената спре да кърми, тези структури се разрушават от самосебе си – процес, който включва „масово клетъчно самоубийство“ и почистване на „отломките“.
Ето я и мистерията: клетките на имунната система обикновено премахват мъртвите или умиращи клетки чрез процес, наречен фагоцитоза, но все пак количеството изконсумиран материал е толкова голямо, че би следвало да има сериозно възпаление, болка и наранена тъкан – нещо, което по принцип не се случва, щом кърменето спре.
„Един от най-слабо разглежданите аспекти от този процес е как излишната кърма и големият брой мъртви клетки изчезват от млечните жлези без реална активация на имунната система“, казва Матю Нейлър, раков биолог от Университета на Сидни в Австралия.
Изглежда, че след лактацията епителните клетки изяждат мъртвите си съседи. И тъй като протеинът Rac1 е изключително важен за нормалното производство на мляко, както и за фагоцитозата в имунните клетки, Назрийн Ахтар от Университета в Шефийлд и колегите ѝ се чудят дали и той не е замесен в това премоделиране на гърдите.
Регенерация на гърдите
За да проучи това, Ахтар премахнала гена на Rac1 в женски мишки; първите им малки оцелели, но били по-дребни от нормалното – вероятно защото млякото, което консумирали, съдържало по-малко мазнини и протеини от обичайното. Следващите поколения обаче загинали. По-нататъшни експерименти разкрили, че при липса на Rac1 мъртви клетки и кърма започват да препълват гърдите, което предизвиквало подуване и хронично възпаление и понижило възможността на мишките да възстановяват тъканта си и да произвеждат кърма в следващи бременности.
„В млечните жлези има ужасно много неща, от които трябва да се освободят бързо след лактацията, но ако се разчита само на имунните клетки да премахнат мъртвите, то хроничното възпаление и увреждането на тъканта са сигурни“, казва Чарлс Стриули, който е главен наблюдаващ на проучването. „Работата на Ахтар показва за първи път, че Rac1 е от изключителна важност за фагоцитната активност и че прочистването на мъртвите клетки и млякото след края на лактацията е крайно необходимо за дългосрочната функция на тъканта.“
Освен задействане на фагоцитозата Rac1 държи умиращите клетки привързани към алвеолите за по-дълго, може би за да окуражи съседите им да ги погълнат, вместо да ги оставят на клетките на имунната система в млечните канали. „Той държи фагоцитните клетки на разстояние като подтиква епителните клетки да свършат работата като се самопрочистят“, добавя Стриули.
Това не означава, че имунните клетки не играят никаква роля, казва Кристин Уотсън, която също изучава биологията на клетките в гърдите в Университета в Кеймбридж. „В началната фаза епителните клетки реагират като фагоцити непрофесионалисти, за да почистят млечния протеин и глобулите от млечна мазнина. При мишката след три дни в жлезата навлизат макрофагите (и другите професионални фагоцити) и изчистват останалите клетки.“ Тя добавя, че е необходима още работа, за да се докаже, че възпалението настъпва, когато не протича този процес.
Откритията може да имат последствия за разбирането на образуването и развитието на рака на гърдата. Макар че продължителното кърмене намалява опасността, жените са по-застрашени от развитието на рак на гърдата през първите 5 до 10 години след бременност и този тип заболявания обикновено са по-агресивни. Една от теориите е, че възпалението по време на този период на промяна след кърмене може да задейства развитието на рака.
„Като се има предвид новата роля на Rac1 в премахването на излишните или мъртви клетки и по този начин потискайки възпалението, настоящото изследване също отчита потенциалната роля, която може да има при рака на гърдата и която предстои да бъде изследвана“, казва Нейлър.
Източник: New Scientist
В рамките на форума бяха представени тревожните данни, които подчертават значимостта на грижата за недоносените деца и важността на профилактиката и ранната диагностика.
Снимка: Фондация „Нашите недоносени деца“
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари